Областта е една от 28-те български области. Включва осем общини - Русе, Бяла, Иваново, Ценово, Борово, Сливо поле, Две могили и Вятово, като административният център на областта е град Русе, с население 162 131 души.

Северната граница на областта съвпада с държавната граница и минава по поречието на река Дунав. Географското й разположение я характеризира като важен европейски и републикански транспортен кръстопът. Тук е единственото засега мостово съоръжение през река Дунав на територията на България.

На територията на областта се пресичат два от европейските транспортни коридори (№ 7 и № 9), които осигуряват връзката между районите на Балтийско и Северно море, от една страна и Средиземно и Черно море от друга. През Русе се осъществява и връзката между река Дунав и Черно море на българска територия (Русе-Варна). Тук е и крайната точка на Ро-Ро линията между Русе и украинския град Рени.

В град Русе е седалището на Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, както и регионалната дирекция на Морската администрация.

Администрацията на една от петте Регионални митнически дирекции в РБ, която организира, ръководи и контролира дейността на митници Русе, Свищов, Силистра, Видин и Лом е на територията на града. Административната единица на Митница Русе, организира, ръководи и контролира дейността на единадесет митнически учреждения на територията на градовете Русе, Разград и Търговище.

Геополитическото разположение на Русенска област дава широки възможности за трансгранично сътрудничество в контекста на европейската регионална политика, както и със съседните области, с които през различни епохи и в различни конфигурации е била свързана административно и икономически.

От 2000 г. областта е административен център на Северният Централен планов район, включващ областите Русе, Плевен, Велико Търново, Габрово и Ловеч. В град Русе е съсредоточен голяма част от административният капацитет на района.

В Русе се намира едно от шестте териториални поделения на Сметната палата, в чиято структура са включени секторите Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен.
На територията на града се намира и Агенцията за държавни вземания – Регионална дирекция – Русе, в чиито териториален обхват влизат областните центрове на Русе, В.Търново, Плевен, Габрово и Ловеч.

Регионалната Здравноосигурителна каса в Русе е център по набиране, обобщаване и управление на разходите на всички РЗОК от СЦПР. Изградена е материална база за централен архив на два планови района – Северен Централен и Североизточен.

От 2003 година МБАЛ-Русе има междуобластен статут и е с най-високите приходи от ЗК в цяла България на база най-голяма обращаемост по клинични пътеки. На територията на Русе е институиран и единственият детски Център за психично здраве за цяла Северна България.

На територията на областта функционира Регионална дирекция за социално подпомагане–Русе и подчинените й дирекции “Социално подпомагане”.

От 1999г “Регионална служба по заетостта” - Русе успешно изпълнява функциите на център на планов район при изготвяне на аналитично – информационните материали за социално – икономическото състояние на района . Дирекцията управлява областите Русе, Разград, Силистра и Търговище, както и 13 териториални поделения на Агенцията по заетостта.

Териториална данъчна дирекция – Русе е добре организирана и най - ефективно функциониращата на територията на СЦРП. Освен обичайните дейности и превантивен контрол по спазването на данъчното законодателство данъчните органи от дирекцията осъществяват и физически контрол в 10 митнически пункта при внос и износ на акцизни стоки, както и при доставяне на течни горива в Свободната безмитна зона и в търговските обекти за безмитна търговия.

Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе е с териториален обхват на три области - Русе, Разград и Силистра. В него попадат 22 общини и 35 защитени територии.

Към Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия – Русе е създаден и първият бизнес инкубатор в България. Впоследствие се открива и втори такъв, заедно с редица други гъвкави форми на инкубиране, които нямат аналог в страната – например Бизнес инкубатор Джуниър.

Други важни бизнес единици на територията на Русенска област са – Русенската търговско-индустриална камара и Русенската стопанска камара.

Област Русе е разположена в Североизточна България и е една от средните по територия - 2803 кв. км. В административно-териториалния обхват на област Русе влизат 8 общини - Русе, Бяла, Борово, Вeтово, Две могили, Иваново, Сливо поле и Ценово. Административният център на областта е град Русе, с население 162 131 души (данните са от последното национално преброяване от март 2001 година). Общият брой на населението на област Русе е 267 621 души.
Районът на област Русе попада в умереноконтиненталната климатична област, характеризираща се със студена зима (абсолютна минимална температура - 27° С) и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура + 44.0° С). Крайдунавската тераса, включително и в района на община Русе, е открита за североизточните ветрове. Това е причина за горещите лета и студените зими. Сухото и горещо лято налага изкуствено напояване. Летните суховеи и недостатъчните валежи причиняват ерозия на почвата. Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима пролетта настъпва рано поради малката надморска височина, но е по-студена от есента. Характерни за зимния сезон са силните североизточни ветрове, които нанасят поражения на посевите, създават транспортно-комуникационни и битови проблеми. Мъглите по поречието на Дунав са типично сезонно явление. Резкият контраст между зимните и летните условия характеризира климата на общината като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26° C и е най-голямата за страната.
Най-значимият природен ресурс на Русенска област, безспорно е широкият излаз на река Дунав.
Релефът на областта е равнинно хълмист, което я прави подходяща за развитието на земеделие и изграждане на транспортна и техническа инфраструктура. Областта заема част от Източната Дунавска равнина, Бръшлянската низина /най-голямата крайдунавска низина/, западните склонове на Разградските височини и Лудогорското плато. Териториите в близост до реката се характеризират с ниска заливна част с високи подпочвени води и алувиално-ливадни почви /3-4 м над речното равнище/ и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени води и черноземни почви /над 60 м височина/. Що се отнася до териториите, разположени по западната част на Разградските височини и Лудогорското плато, те са изградени от седиментни скали, наблюдават се карстови подземни води. Лудогорското плато е изградено от варовици и мергери, покрити с льос. Реките Черни и Бели Лом са разположени в каньоновидни долини и въпреки малката надморска височина, налице са ареали с полупланински облик и пейзажна атрактивност – перспективен потенциал за развитие на туризма.
Областта е бедна на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат само находищата на каолин и кварцов пясък /селища на община Ветово /; на строителен варовик /селища в общини Иваново и Русе/; на камък и вар /община Ценово/ и на инертни материали от р. Дунав.
Водният ресурс на Русенска област се базира най-вече на водите на р. Дунав. Речната мрежа е сравнително гъста, но стопанското ползване на реките Янтра и Русенски Лом е ограничено, поради битовото и промишленото замърсяване и каньоновидното им поречие, което не улеснява това.
Почвите в областта са чернозем, сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни. Съчетанието от релефа, климатичните условия, водния ресурс и почвеното разнообразие дават възможности предимно за отглеждане на зърнени и фуражни култури, зеленчуци, лозя.
Растителността в Русенска област не се характеризира с биоразнообразие. Тя е бедна на горски масиви – степента й на залесеност е над два пъти по-ниска от средната за страната. Естествените горски масиви са силно редуцирани за сметка на усвояването на земеделски площи. Преобладават широколистни и смесен тип гори. По отношение на баланса на териториите със значително по-висок дял от средния за страната са земеделските територии /76% срещу 57%/ и на урбанизираните територии /6,5% срещу 3,7%/ за сметка на горските /17% срещу 34%/ и на териториите за добив на полезни изкопаеми /0,3% срещу 2,9%/.
Прегледът на природните дадености на Русенска област подсказват възможните посоки за интензивно развитие на регионалната икономика, чиито акцент е свързан пълноценно оползотворяване на р. Дунав и нейното поречие за развитие на водния транспорт; риболов и рибовъдство;поливно земеделие; водни спортове, туризъм; територии за реализиране на проекти по линия на трансграничното икономическо и културно сътрудничество.

Телекомуникационната инфраструктура в област Русе е добре развита. Качеството на връзките са на сравнително добро ниво. Телефонната плътност за областта е 38 телефонни поста на 100 жители, което е по-висок показател от средния за страната – 30,3 ТП/100 жители. Голям е и броят на населените места, включени в националната система за автоматично набиране. Преструктурирането на териториалната мрежа започна с изграждането и включване на телефонни абонати в цифрова централа, която постоянно се разширява с оглед качественото и бързо осъществяване на телефонните връзки както в региона, така и в републикански мащаб. На дневен ред e проектирането и изграждането на оптически преносни мрежи, които ще обслужват и трансграничния трафик.

Изградена е оптична кабелна магистрала с обща дължина 12,5 км, която оформя оптичен пръстен на територията на града. Пуснати са в експлоатация и оптични кабелни магистрали Русе – Силистра – Добрич и Русе – кв. Средна кула, които осигуряват възможност за цифровизация на телекомуникационните услуги и доставка на бърз Интернет в малките населени места и общини.

Територията на областта е покрита от всички български мобилни оператори, като на определени места дори има покритие и с румънски такива. Наличието на Телевизионната кула в гр.Русе създава предпоставки за качествено покритие на територията с телевизионен и радио сигнал.

Това, в допълнение на географското разположение на областта дава възможности за трансграничен пренос на данни, глас, видео, интернет, телефония и др.

Енергийната инфраструктура в област Русе е добре развита и има капацитетни възможности да поеме големи натоварвания, което би стимулирало бъдещи мощности за икономическо развитие и трансгранично сътрудничество. Техническото състояние на използваните съоръжения е добро. Електрифицирани са 80 населени места. Дължината на електроразпределителната мрежа е както следва: 2745 км – средно напрежение и 2231 км – ниско напрежение.

“Електропреносен район” Русе е производствено звено от структурата на Предприятие “Мрежи високо напрежение” при НЕК ЕАД – София. Стопанисва електропроводи 220 kV, 110 kV и 6 броя подстанции на територията на Област Русе. Предметът на дейност на Предприятие “Мрежи високо напрежение” е пренос на електрическа енергия на ниво високо напрежение. От създаването му до момента през съоръженията на предприятието е пренасяна средногодишна електрическа енергия 850 хил. MWh.

“Електроразпределение – Горна Оряховица” ЕАД – Клон Русе експлоатира електропреносната мрежа на територията на няколко области - В.Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра.

“Топлофикация – Русе” ЕАД обхваща три структурни звена – ТЕЦ “Русе Изток”, ТЕЦ “Русе Запад” и градска топлопреносна мрежа за промишлена пара и битово горещо водоснабдяване.

ТЕЦ “Русе Изток” е предназначена за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. Централата е свързана към електроенергийната система с четири електропровода с напрежение 110 kV, а също така захранва и местни промишлени консуматори с напрежение 20 kV и 6,3 kV.

ТЕЦ “Русе Запад” също има възможност за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. От 1999г. обаче работи само като отоплителна централа, поради ниските топлинни товари.

Топлопреносната мрежа обхваща парни магистрали, водни магистрали за гореща вода и дворни мрежи. Част от мрежата са и индивидуалните групови абонатни станции и една изнесена бойлерна уредба.

Производството на електроенергия за Националната енергийна система се извършва основно в ТЕЦ “Русе Изток”.

Газоснабдителната мрежа в областта е добре развита. Природен газ се консумира в гр. Русе, гр. Бяла и гр. Сеново. Изграден е газопровод за високо налягане (5,5 MPа) Ф 530, с дължина 70 км, който захранва Русе с природен газ чрез две автоматични газо-разпределителни станции (АГРС).

На територията на община Русе газоразпределителна и газоснабдителна дейност осъществява "Газоснабдяване Русе" ЕАД. През 2005 г. общата дължина на газоразпределителната мрежа в гр.Русе достигна 32 000 м. Това даде възможност на 6 000 русенски домакинства да се възползват от предимствата на синьото гориво.

Област Русе разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. На територията на областта всичките 83 населени места (100 %) са модерно водоснабдени, като дължината на водопреносната мрежа е 3 178 км. Изградената водоснабдителна мрежа покрива уличната мрежа на населените места над 98 %.

Канализационната мрежа, поради особения релеф на територията на областта, е развита предимно в големите градове. Градовете с изградена канализационна мрежа са само 2 – Русе и Бяла, като степента на изграденост за гр. Русе е 80 %, а степента на изграденост за гр. Бяла е 40 %. Изградената канализационна мрежа е общо 306 км. Частично е изградена канализационна мрежа в общинските центрове гр. Борово и гр. Две могили, която не е предадена на “ВиК” ООД – Русе и се стопанисва от общините. В останалите населени места се използват септични ями и попивни кладенци, което води до влошаване на качеството на подземните води.

Географското разположение на област Русе я характеризира като важен републикански транспортен кръстопът. На територията й се пресичат два от основните Пан-европейски транспортни коридора – транспортен коридор № VII и транспортен коридор № IX, допълнени от коридора ТРАСЕКА: Европа – Кавказ - Азия. Преминават и следните важни международнипътища: Е 70, Е 83 и Е 85.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа за област Русе е 496,6 км, от които 109,5 км пътища от първи клас, 140,1 км втори клас и 247,0 км трети клас.

Най-високото ниво на транспортно обслужване в областта се извършва по първокласните пътища I-3 (Е-83) Русе – Бяла – Плевен – София; I-5 (Е-85) Русе – Бяла – Велико Търново; I-2 (Е-70) Русе – Разград – Варна и път IІ-21 Русе – Тутракан – Силистра.

Всички общински центрове са достъпни от областния център гр. Русе в рамките на едночасовия изохрон.

Най-важно стопанско значение имат жп линиите Русе – Горна Оряховица и Русе – Варна. Ж.п.гара – Русе е с важно стратегическо значение за осъществяване на комбинирани превози по транспортните коридори VII и IX. Линията Русе – Варна е и първата построена в България жп линия.

Град Русе е разположен на км 489 на р. Дунав и е важен мултимодален възел, намиращ се на Общоевропейските транспортни коридори VІІ и ІХ. Пристанище Русе е едно от трите пристанища с национално значение на р. Дунав и най-голямото българско речно пристанище.

Пристанище Русе включва пристанищата Русе-Изток, Русе-Център, Русе-Запад, Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра.

На 17км. от гр.Русе се намира Летищен комплекс Щръклево. Понастоящем летището не развива дейност, но в ход е процедура за отдаването му на концесия. Възобновяването на дейността на летището ще даде възможност за обслужване на карго и пътнически полети.

Комбинацията от всички видове транспорт, наличието на единствения засега мост над р.Дунав и Свободна зона - Русе, правят града уникален транспортно – логистичен център в Североизточна България. Всичко това дава възможности за развитие на сигурно, бързо и качествено транспортно обслужване, в съответствие с добрите европейски и световни практики.